Преместване от България във Франция
Глупост или приключение?
Юни 13, 2026
Сигурен съм, че всеки е мечтал да живее в друга държава - независимо дали причината е да избяга или да преживее нещо ново. Това обаче е много по-сложно от това просто да си купите евтин самолетен билет на WizzAir (или която и да е друга евтина авиокомпания) и да заличите всичките си проблеми по този начин. Не само трябва да сте психически подготвени да оставите всичките си приятели и семейство извън родината си, но и да сте готови да приемете, че независимо дали ви харесва или не, ще трябва да се адаптирате към средата, да се интегрирате с културата и да се „държате“ като местните.
Всеки жест, който правят, начинът, по който се обличат, начинът, по който говорят, начинът, по който се държат, независимо дали говорят силно или тихо - трябва да бъдете като тях. Така всъщност се интегрирате.
Ако в момента обмисляте да живеете в чужбина - по-точно, да живеете далеч от собствения си народ и култура, за да изследвате един изцяло нов свят, където хората там говорят непознат (и доста забавен) език и имат различни интереси, тогава мисля, че тази публикация в блога ще ви помогне да вземете решението. Не е за да ви плаша или успокоявам дали трябва или не трябва да опитате да живеете в чужбина, а искам да споделя с вас личния си опит и да ви накарам да си направите свои собствени заключения.
Не знам решението вместо теб, скъпи читателю - никой не знае кое е най-добро за теб по-добре от теб.
Намирането на работа в друга държава беше меко казано трудно...
По това време не познавах никого близък, който да ми помогне да си намеря работа в областта на информационните технологии в чужбина. Не исках да работя дистанционно, тъй като това щеше да убие идеята да живея в друга държава, така че трябваше да търся специално компании, които са готови да поемат риска и да наемат някой от друга държава.
Говорихме с един италиански приятел за това и осъзнахме колко неблагодарни сме, че сме в ЕС - можем да пътуваме и да живеем почти навсякъде, като просто предадем личните си карти на служителите на граничния контрол. Така че, ако вашата родна страна е в ЕС, чудесно! Ще имате по-големи шансове да намерите работа, но ако сте извън ЕС, тогава ще трябва да се уверите, че сте най-добрият кандидат, който компанията може да намери, и че определено ще го пропуснат, ако не ви наемат сега, тъй като друга компания може да ви открадне от тях.
Връщайки се към историята си. Както казах, всъщност не познавах никого, който можеше да ми помогне да си намеря работа в чужбина. В действителност, наистина нямах много приятели или хора, с които просто да говоря. По това време бях в разгара на завършването на магистърската си степен и имах и работа на пълен работен ден. Нямах много време за общуване, камо ли да си намеря международни приятели. Когато си спомням за миналата си ситуация, понякога се чудя дали не съм се лъжела само за да се чувствам по-добре и да си кажа, че не е моя вината, че съм в тази ситуация, че просто бях твърде фокусирана върху кариерата и образованието си и че умишлено съм отлагала забавните дейности (като общуване, ходене по барове) за по-късно, може би след като си намеря добра работа с добра заплата и завърша образованието си. И все пак, по това време наистина не си вярвах.
След това, в края на февруари 2025 г., случаен HR човек ми изпрати съобщение в LinkedIn. Това беше обичайно за мен, тъй като вече актуализирах статуса си на #ОтворенаЗаРабота Но това съобщение беше различно от останалите. Нещо ми привлече вниманието. Позицията не беше в България или напълно отдалечена, както повечето предложения за работа, които получавах - работата всъщност беше във Франция, по-точно в Ница.
Честно казано, по това време никога не бях чувал за град, наречен Ница. Как се произнася? Буквално ли се произнася думата Ница или племенница? Какво нелепо име са дали колонизаторите на този град. Тъй като това съобщение привлече любопитството ми, се съгласих с нея да се явя на разговор за следващата седмица. По това време активно търсех работа и всички ме отхвърлиха. Така че всъщност очаквах да се проваля и на това интервю. Всъщност не ме интересуваше. Просто исках да опитам късмета си.
Минава една седмица и сме в края на февруари, обаждаме се. Обясних ѝ ситуацията си, че искам да живея в чужбина и че също така завършвам магистратурата си. Исках да бъда напълно откровен с нея. Разбирахме се много добре, изненадващо. Представих се, преструвайки се на нормален човек, който е способен да формира свързани изречения. Тя също беше много изненадана колко добре говоря английски. Причината беше, че преди това интервю имах много други интервюта като това, където говорех предимно английски и затова значително подобрих презентационните си умения. Но извън работата, ако се осмелявах да говоря английски с друг човек, това беше нещо като катастрофа за мен.
След тази среща, Беатрис беше много развълнувана да се срещне с мен лично и веднага поиска да премина към следващата стъпка от интервюто, за да имам интервю с Бизнес мениджър. Между другото, всяко интервю, което имах, беше насрочено седмично, което означаваше, че имах достатъчно време да се подготвя. Ако се чудите как се подготвях, тогава не мога да ви отговоря - защото всъщност не си спомням.
Съвет: Най-важният съвет, който мога да ви дам (поне за работа, свързана с ИТ), е, че трябва да сте по-добри в уменията си за презентация, отколкото в техническите си умения. Честно казано, така успявам да си намеря работа в ИТ. В крайна сметка няма значение колко знаете, а как се представяте, за да убедите човека, който ви интервюира, колко страхотен кандидат сте и че няма да се притеснявате, ако евентуално отхвърли кандидатурата ви. Това умение е предимно социално. Това означава, че за да се подготвите за интервю, просто трябва да общувате и да не седите пред екрана по 8 часа на ден. Знам, че е малко нелогично, но в моя случай позицията DevOps се върти главно около хора и процеси, а не само в писане на код като разработчик.
Това умение е предимно социално умение. Това означава, че за да се подготвите за интервю, просто трябва да общувате, а не да седите пред екрана по 8 часа на ден. Знам, че е малко нелогично, но в моя случай позицията DevOps се върти главно около хора и процеси, а не само върху писане на код като разработчик.
Една седмица по-късно съм на среща с бизнес мениджъра. Тя изглежда мила дама. Проведохме добър разговор, нищо необичайно. След това тя ми каза, че остава още едно интервю - техническото интервю. Тогава идва моментът Имам среща с мъж, който е горе-долу на моята възраст. Той не изглеждаше много опитен в провеждането на интервюта. Тъй като се притеснявах, че това интервю ще завърши по същия начин като предишните, започнах да говоря през повечето време - за предишните си проекти, за това, което съм правил, за технологиите. Опитвах се да залея главата на интервюиращия с твърде много информация, че той дори не попита. След като го притеснявах в продължение на 1 час, той най-накрая се отказа и ми каза след 2 минути след това съм приет 🎉.
Най-накрая, след 50+ интервюта, най-накрая получих оферта, и на всичкото отгоре - тя е в различна държава. Точно това, което исках!
Големият ход
Сега, след като най-важната част вече е приключила (намирането на работа), имах няколко задачи, за които трябваше да се погрижа:
-
Уведомете хазяина ми, че ще напусна апартамента ѝ
-
Преместете мебелите ми някъде
-
Подгответе багажа ми
-
Намерете апартамент във Франция
-
Планирайте тези дейности своевременно
Тъй като в момента, в който компанията ме информира, че съм приет срещу началната дата, че очакват да дойда (1 май), аз всъщност имах по-малко от месец, което означаваше, че бях на милостта на моя хазяин да разбере ситуацията ми и да направи изключение за мен.
Уви, имах късмета тя да се отнесе разбирателно и да ме остави да си тръгна по-рано (около 20-ти август). Така че задача номер беше изпълнена!
Съвет: Ако вашата страна е в Източна Европа или на друго място, където правилата са доста гъвкави и не се спазват стриктно от книгата, тогава със сигурност ще се изненадате, че в западната част ще трябва да спазвате правилата на страната, където в начало дори няма да знаете какви са правилата, за да можете да ги спазвате съответно. Но моля, не си мислете веднага, че новото място е ужасно и че скоро трябва да си стягате багажа, защото е толкова различно. Различно не означава непременно лошо - това е ново преживяване, което ще ви направи по-добър човек.
Що се отнася до номер , човекът, на когото исках да "подаря" всичките си вещи, е майка ми. Виждате ли, тя не е в добро финансово положение и живее от заплата до заплата. Исках да ѝ помогна по някакъв начин... и какъв по-добър начин от това да ѝ улесня да прави омлет например или да може да почиства къщата си с прахосмукачка.
Тъй като за първи път наемах хамали, нямах представа кой да избера, който е надежден и няма да реши да ми открадне вещите. Освен това трябваше да пътувам, за да се срещна с майка си преди заминаването. Всъщност тя живее доста далеч - трябваше да взема 2 влака от родния си град до дома ѝ - общо това би било 10-11 часа само за пътуване.
Късметът все още беше на моя страна. Хамалите бяха много мили с мен и решиха да ме закарат до дома на майка ми, за което им бях истински благодарен. Дори ми дадоха сандвич, когато бяхме на почивка. Бяха двойка в края на 40-те - началото на 50-те си години. Съпругата беше навигатор, а съпругът беше шофьор. Те са добър екип! Ако търсите хамали във Варна, България, тогава не мога да ви препоръчам достатъчно, за да използвате услугите им. Няма да съжалявате! https://hamalikrasi.bg/
На номер , беше доста лесно, както можете да си представите - имах 2 малки куфара от брат ми и някак си това ми беше достатъчно, за да сложа всичките си дрехи там.
Забележка: Ако чувствате, че сте се привързали към определени неща, преместването в друга държава е чудесен начин да ги оставите и да живеете с по-малко. По време на преместването установих, че се чувствах доста изгубен, когато напуснах града си, и се чувствах виновен, че напускам. Не знам защо, чувствах се сякаш вземам глупаво решение, сякаш захвърлям всичко, което съм изградил (връзки, кариера, рискувам магистърската си степен), само защото ми беше толкова скучно и исках да имам ново преживяване. Сега, като се замисля, научих много повече за 1 година, отколкото съм научил от 18 до 25 години. Изненадващо е колко много... може да се научи само за сравнително кратко време. Излизането от зоната ви на комфорт ви прави уязвими, със сигурност, но ще станете по-силни (психически) и просто по-добри като цяло.
Всъщност затова, когато пиша това в момента, ми липсва животът в чужда страна, не непременно Франция, а животът някъде друго място, където не е моята родина - където не е България. Липсва ми преживяването да изследвам мястото, да се налага да разбирам културата отново, да изпитвам невероятната трудност да разбера местните какво, по дяволите, се опитват да ми кажат. Това не е пречка, това е ново преживяване - и ми липсва 🙁.
За задачата при завършване на номер , за щастие компанията ми осигури агент по недвижими имоти, който от мое име ми търси апартамент. Тя е един от най-милите хора, които съм срещнал. Тя направи всичко възможно да ми намери апартамент и записваше апартаментите отвътре в Whatsapp.
За щастие, само след 2 седмици търсене, намерихме апартамент, който беше точно за мен. Когато го видях, си представих, че живея там (това обикновено е добър знак, че сте намерили правилния апартамент за вас). Едно нещо, което трябва да имате предвид е, че в Западна Европа наемите са доста високи, особено в южната част на Франция, но някак си очаквах това.
Само за сравнение - наемът, който имах във Варна, беше 200 евро, докато апартаментът, в който ще се преместя в Южна Франция (Кан сюр Мер), беше 875 евро на месец. Това е един от най-ниските наеми, които успях да намеря. Имам предвид не само това, но и е много по-малък - преместих се от 55 квадратни метра на 34 квадратни метра. Ау.
И накрая за планирането на датите беше малко произволно - това беше първият ми път, когато се изнасях, и не знаех какво правя и дали правя правилния избор, но трябва да призная - наслаждавах се на хаоса, в който се намирах.
Това ти дава истинска независимост и отговорност за собствените ти действия - ако сбъркаш нещо, тогава всичко е твоя вина и никой няма да ти крещи или да те омаловажава. За щастие успях да завърша всичко както трябва навреме и на 28 април се качих на самолет в 6:00 сутринта и след 2 часа бях в Ница!